Превод за Osservatorio: Страшимир Димитров

Обявената на 17 февруари в Прищина декларация за независимостта на Косово, даде веднага ефект в Брезовица. Няма ги повече скиорите по пистите на Шар планина, въпреки обилния сняг и хубавото време в планината над тясната долина на река Лепенац, която се спуска надолу покрай Щърпце, за да завие рязко на юг, свързвайки Косово с Македония.

Причината е, че почти всички туристи, които идват в Брезовица, са албанци от Косово, докато в община Щърпце, където е разположен ски-комплекса, мнозинството - около 9 100 от 13 600 души население - са сърби. Това е най-многобройният сръбски анклав на юг от Косовска Митровица и река Ибар.

"Последните скиори дойдоха в събота, на 16-ти в навечерието на обявяването на независимостта" - казва Зоран Бошкоцевич, директор на х-л "Молика". "Тая седмица не дойде никой. Напрежението отново се повиши, всички се страхуват от инциденти. Опасявам се, че ще трябва да закриеме сезона, въпреки че условията за ски са все още отлични."
Преждевеременното закриване на сезона е удар за местните. Икономиката, особено що се отнася до сръбската общност, се върти основно около ски-центъра. Белградската държавна фирма "Инекс Хотели", която управлява комплекса, държи на работа 220 души, които са местни хора, всичките сърби.

Всъщност по-голямата част от фирмите оцеляват само и единствено благодарение на помощите, които идват от Белград. "В 350 местния ни комплекс единствените ни клиенти сега са десетина български полицаи от ЮНМИК" - казва Драган Милошевич, шеф на ресторанта в х-л "Нарцис" в Брезовица. "В хотела на заплата са все още 80 служители, но работа има само около някоя и друга сватба. Иначе идваме на смени само и само да не оставяме всичко да се разпадне на парчета."

В Щърпце, както и в останалата част на Косово, конфликтът от 1999 г. доведе до драстична промяна. Преди 1999 г., разказва ми Бошкоцевич, в неговия хотел е имало 40-50 хил. нощувки годишно, разпределени във всеки от 4-те сезона. Миналата година те са били едва 7 хил., а цените са паднали почти двойно: от 50 марки (25€) за нощувка на 15€.

"Песимист съм. Туристическият пазар в Косово е прекалено малък и беден, а и няма условия за привличането на чуждестранни туристи. Всичко е старо - и хотелите, и лифтовете. От години не са влагани пари. Дори и кредит не може да се изтегли, защото не знаеме в чии ръце ще сме догодина."

"Инекс Хотели" е в процес на приватизация. Проблемът е, че не се знае кой точно я приватизира. В ход са две успоредни процедури - едната, неколкократно прекъсвана и започвана отново, се води от Kosovo Trust Agency (KTA), докато другата, навлязла във финалната фаза, е в ръцете на белградската Агенция за приватизация. Според втората процеура "Инекс Хотели" трябва да премие в ръцете на "Явна Скиалища Сърбие". Биха ли могли обаче властите в Прищина да приемат приватизация, извършена от Белград, особено след като обявиха Косово за независима държава?

Междувременно всичко замира и, според Бошкоцевич, "80% от населението, особено в малките села, е под прага на крайната бедност".

Положението се утежнява допълнително и от прекъснатите връзки с гр. Урошевац (Феризай на албански), в чиито заводи десетки сърби от Щърпце са работели до 1999 г. Днес те рядко слизат в града, при това само за покупки в многобройните търговски центрове в неговите околности. Въпреки че през последните години не е имало сериозни инциденти, страхът е силен и контролният пункт на Кейфор, макар и почти замрял, е все още съвсем реална граница. Малко след преминаването му могат да се видят плакати с пожелания "Честита независимост", албански и американски знамена, паметници на загинали бойци на УЧК. Един различен и враждебен към сърбите свят.

Мъглата от несигурност и страхове, която от години обвива сърбите в Щърпце, изглежда още по-гъста и непрогледна след декларацията от 17 февруари. Оттука, за разлика от Косовска Митровица, Сърбия изглежда далечна, а желанието да се чувстват част от сръбската държава се сблъсква с невъзможността да се пренебрегват реалните факти.

"Попитах господа министрите Джелич и Лончар, които дойдоха на посещение точно на 17-ти, ескортирани от косовската полиция (Kosovo Police Force), как можете да искате от нас да пренебрегваме косовските институции, след като дори вие трябваше да преговаряте с тях, за да дойдете дотука?" Игор Савич е млад и напорист журналист, пристигнал в Щърпце през 1999, бягайки от Урошевац след идването на НАТО. Първо прекарал няколко месеца в Ниш, където работил като сервитьор. Впоследствие решил, че иска да се върне в Косово, за да е по-близо до родния си дом. "Носталгията ми беше голяма", казва той. Сега работи за "Радио Борзани", кореспондент е на "Радио Косово и Метохия", има собствена продуцентска къща, работи и за вестник "Глас Юга".

Според Игор объркването в Щърпце е голямо, но то просто е отражение на още по-голямото объркване на национално и на международно равнище. "От ООН казват, че резолюция 1244 е все още в сила, от Кейфор твърдят, че остават в Косово на основание на същата резолюция, дори мисията на ЕС Еулекс се основава на нея. Същата резолюция, която едностранното обявяване на независимост на Прищина беше потъпкана с такава лекота. Всички се напъват да си намерят правни основания, но никой не знае какво точно да се прави."

В Щърпце понякога като че ли властва крехко равновесие между желанията и нуждите, което разочарова почти всички и се напасва най-добре в израза "На Прищина й нямаме доверие, а от Белград идват само празни обещания".

Всичко сякаш се стреми да бъде двойно: например колите имат или косовски номера, задължителни в новата държава, или сръски номера, с които се пътува в сръбските анклави. Който има косовски номер обаче не може да влезе в Сърбия. Ако иска да го направи, трябва да си вземе временни еднократни номера, които струват две или три хиляди динара (30-40€), без значение дали става дума за косовски сърбин или албанец.

Косовската финансова система се обслужва от две банки - Kasabank и Raiffeisen. В Komercijalna Banka сметките може да са и в динари, понеже тя е част от сръбската банкова система.

В Щърпце дори администрацията е двойна. Покрай косовските общински структури (които всички наричат Юнмиковски), действат и сръбските. Двете общини са разположени една срещу друга, от двете страни на главната улица, която пресича селото. За да стане объркването пълно, и двамата кметове всъщност са един и същи човек, разбира се сърбин.
Дори и директора на местната Kosovo Police Force е сърбин, докато единственият районен съдия е албанец, понеже нито един сърбин не е пожелал да заеме заместническия пост.
Болницата се управлява от белградското здравно министерство, но напоследък е посещавана от все по-голям брой албански пациенти.