“София Филм Фест” е най-големият кинофестивал в България, който има 12 издания, на които са показани около 1600 филма. На този ежегоден форум българските зрители не само гледат най-новите филми, но и се срещат със световни имена като Вим Вендерс, Никита Михалков, Тео Ангелопулос, Жан-Клод Кариер, Йос Стелинг. Благодарение на ентусиазма на неговия директор, човека-фестивал Стефан Китанов, “София Филм Фест” вече е на световната кино карта, сред 50-те фестивала, които не трябва да се пропускат от професионалистите. Кита, както го наричат приятелите му, е ентусиаст с много таланти – завършва икономика, после кинознание, специализира арт-мениджмънт във Великобритания, разпространява филми, пише сценарии, през последните 3 години е продуцирал пет филма: “Гуча”, “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, “А днес накъде”, “Lost and Found (на български “Поколение: изгубени и намерени)”, “Срещу течението”. Около 4 месеца в годината е по фестивали в различни точки на света, участва в журито на фестивалите във Венеция, Кан, Москва, Карлови Вари, Висбаден. В момента организира продуцирането на два филма - “Втори дубъл” (късометражен, режисьор Надежда Косева) и “Кралица Виктория” (пълнометражен игрален, режисьор Мая Виткова).

“София Филм Фест” вече има 12 издания. Какво го отличава от други фестивали?

90 % от филмите, които се показват на българския пазар, са направени в Холивуд, малка част са независими или европейски филми и само 1 % са български филми. “София Филм Фест” се стреми да компенсира тази липса. Ние срещаме публиката със създателите на филма. Гости на фестивала са около 200 души, от които 60 са авторите на показваните творби. Държим зрителите да влязат в диалог със създателя на филма. Ние организираме и професионалното събитие “Sofia Meetings”, на което представяме киното в нашия регион, както и проекти за игрални филми пред потенциални продуценти, филмови фондове, телевизии.

Как намирате финансиране? Какво е съотношението между финансирането, което получава “София Филм Фест”, от българските държавни институции, европейските фондове за култура и спонсори?

Организатор е продуцентската компания “Арт фест”, с която също продуцираме и разпространяваме филми, ръководим Дома на киното в София. Фестивалът е като кинопродукция, на който аз съм сценарист, режисьор и продуцент. Подкрепя ни програмата “Медиа” на Европейската комисия, Столичната община, Министерството на културата, Националният филмов център. Останалите 50 % от бюджета на фестивала намираме чрез спонсори и от културни институти в София. По света държавното финансиране на фестивали със значимостта на нашия е около 70 %, а в България е 25 %. Държавното финансиране трябва да се увеличи, за да може да подобрим качеството на фестивала.

Световна тенденция е киносалоните да се затварят. Младите хора предпочитат да теглят филми от интернет, по кината те гледат предимно холивудска продукция със специални ефекти. Как привличате младата публика в “София Филм Фест”?

С това, че има културно събитие, на което зрителите могат да се срещнат със създателите на филмите. Кинопрожекцията, на която стотици хора съпреживяват изображението, идващо от лъч светлина, не може да се сравни с телевизионния или компютърния екран. Привличаме зрителите и с по-евтини билетите и пакети с отстъпки.

Разкажете за вашето участие в журито на фестивала във Венеция и в Кан.

През 2003 бях член на журито на фестивала във Венеция ‘Opera Prima’, даващо наградата “Златен лъв на бъдещето” за дебюти. Беше невероятно изживяване, когато снимаха всички членове на журито, направиха интересен кубистичен вариант на моето лице и сложиха снимката ми до тази на Уди Алън и Кристина Ричи. През 2007 за втори път бях член на жури на фестивала. Венеция е красив и спокоен фестивал, няма свръхнапрежение. На него основно се гледат филми. През 2004 в Кан бях член на журито на “Europa Cinemas” в рамките на “Quinzaine des réalisateurs” (“15-дневка на режисьорите”). Там всичко ври и кипи, има невероятни възможности, а нещата, свързани с индустрията, сякаш са по-важни от филмите и прожекциите. Тази година на фестивала в Москва ще бъда председател на журито “Перспективи” за дебюти на млади режисьори.

Много български кинотворци се оплакват, че в годините на прехода към демокрация киното е в голяма криза, няма пари за филми. Къде се намира българското кино?

Аз съм от тези, които не се оплакват, но имам много основания да съм критичен към филмовата индустрия в България. Нашето кино е на кръстопът. Сега започнаха да се правят малко повече филми, за което помогна приемането на Закона за киното през 2004. Но той трябва да се усъвършенства. През последните 20 години имаше сриване на пазара, отлив на зрителите от нехоливудските филми, което се отрази на намаляване на интереса към българското кино и намали производството на български филми. Имаше години, в които се произвеждаше само един филм. Основният недостатък на българското кино е, че повечето филми са насочени към авторите, към ограничен интелектуален кръг. Трябва да се опитаме да върнем българската публика с няколко по-зрителски филми, но успоредно с това да правим всякакъв вид кино.

На 12-то издание на “София Филм Фест” залата на НДК беше препълнена със зрители на премиерата на българския филм “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” (режисьор Стефан Командарев), който е копродукция на няколко държави, а вие сте продуцент за България. Защо филмът се снима цели 8 години и защо сценаристи са няколко души ?

В европейски контекст е нормално един проект да се развива години наред. Филмът има 15 варианта на сценария. Сръбският режисьор и сценарист Душан Милич написа първите две версии, режисьорът Стефан Командарев и авторът на романа Илия Троянов бяха съсценаристи. Романът се преведе от български на сръбски, после започнаха преводи на сценария от сръбски на български, английски, немски. Юри Дачев участва в 3-тия и 4-тия вариант на сценария, а от 5-ия до 15-ия вариант нещата пое режисьорът Стефан Командарев. Финансирането на филма отне много време. Бюджетът за българските стандарти е много висок, 1 800 000 евро, за Европа това е среден бюджет. Ако филмът беше западноевропейска продукция, щеше да струва 3 пъти повече. Все още търсим 150 000 евро, за да завършим филма, да платим хонорари, услуги. На 21 юни филмът ще има премиера на Московския фестивал, на 5 юли в – Карлови Вари, после – в Палич, Мотовун, Сараево, Варшава и на други фестивали.

Копродукциите явно са спасителен вариант за българското кино. Но не усложняват ли прекалено работата и няма ли опасност в крайна сметка да доведат до творчески компромис?

Правенето на кино е компромис. Киното е скъпо удоволствие. Копродуцентите вземат пари от различни фондове. Когато българският филмов център дава пари за чужд филм, изисква 100 % от средствата да се похарчат в България или за български неща, немският филмов фонд изисква парите да се похарчат за немски неща. Във филма “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” пътуването с тандема на двамата главни герои от Германия до България изглежда реалистично. Снимането му в различни страни беше възможно чрез копродукцията. Тя не прави филма по-слаб творчески. За някои съобразяването с другите може да е минус, но за други това е плюс. Много хора казват, че за първи път гледат филм, който не прилича на български, а е космополитен, европейски, и намират това за добро. Според други това е минус на филма. Зрителят ще покаже дали това е добро или не. На 10 октомври този филм ще тръгне и по българските кина.