Бизнесът се страхува от загуби в Сърбия
27.03.2008
Da Sofia,
scrive Tanya Mangalakova
Kalotina, confine bulgaro-serbo
Българският бизнес в Сърбия се страхува, че признаването на Косово може да създаде рискове и проблеми със сръбското управление и администрация. Българският бизнес е на 4-то място в Сърбия по големина на инвестициите, които са над 500 млн. евро
Над 30 български крупни компании, които имат инвестиции в Сърбия, и кметове на гранични общини основаха Българо-сръбски икономически форум на 24 март. Неправителствената организация е създадена по идея на крупния собственик Христо Ковачки.
Преди седмица той призова правителството да изчака с признаването на Косово, но на 19 май София призна Косово в съвместна декларация с Хърватия и Унгария. Българският бизнес в Сърбия се страхува, че признаването на Косово може да създаде рискове и проблеми със сръбското управление и администрация. Българският бизнес е на 4-то място в Сърбия по големина на инвестициите, които са над 500 млн. евро, според Ковачки. Целта на новосъздадения форум е да бъде организация, към която един бизнесмен може да се обърне, ако има някакви проблеми.
Сръбската държава подкрепя чуждестранните инвестиции и ще гарантира тяхната сигурност заяви на срещата на инвеститорите в Сърбия временно изпълняващият длъжността посланик на Сърбия в България Деян Финич. Представителят на Сръбската стопанска камара в България Любиша Митич увери българските инвеститори, че никой няма да създава организирани пречки, но не изключи възможността да има единични случаи на евентуални проблеми.
Докато повечето политици подчертават, че признаването на Косово е геополитически акт, който ще донесе ползи на София, бизнесмените пресмятат евентуалните загуби. България граничи със Сърбия и е свързана с нея инфраструктурно. Туристическите и транспортните фирми ще загубят сръбски и руски летовници, от което най-много ще пострадат малките семейни хотели. Цените на екскурзиите с автобус до страните от Западна Европа ще поскъпнат. Автобусите ще заобикалят Сърбия през Румъния, което ще удължи пътя с 200 км и ще повиши цените.
Ако отношенията със Сърбия се влошат и се наложи трафикът да се пренасочи през Румъния, заради високите такси за претоварване на камионите, превозвачите ще настояват държавата да поиска от международните институции да гласуват резолюция, с която да се задължи Сърбия да им изплати компенсации заради загубите от промяна на маршрута, коментира Росен Димитров, директор на една от големите транспортни фирми за международен транспорт “СОМАТ”.
През уикенда двама български журналисти от в. “24 часа” получиха черен печат в паспортите си и бяха върнати от сръбската граница. Официалните институции признаха, че България ще загуби около 340 млн. евро от признаването на Косово поради намаляване на износа, на инвестициите в района и спад в туризма.
Негативи за бизнеса
Бизнесът е скептично настроен към признаването на Косово от България. Иво Тодоров, директор на фирмата “Приста ойл” за търговия и дистрибуция на масла за построяване на зелено завод за рециклиране на акумулатори в Сърбия, коментира, че за пореден път правителството е взело решение, без да се съобрази с големите данъкоплатци, които дават най-много пари за бюджета на държавата.
“Разбираме ангажимента на България към ЕС и НАТО, но виждаме и отношението на съседните държави Румъния и Гърция, които не подкрепиха независимостта на Косово. Сърбия в момента се явява едно от основните места за български инвестиции. Считам, че българското правителство трябваше може би да чуе нашия глас, преди да вземе такова решение. Сърбия е благоприятно място за инвестиране, има ясни правила. До този момент се чувстваме сигурни и уверени за нашите инвестиции. Имайки предвид прецедентите със страни, които признаха Косово и отношението на сръбските потребители към техните продукти, все пак ще има негатив като финансови резултати за нашата дейност”.
Белград затяга изискванията над българския бизнес. Очаква се да започнат засилени проверки, свързани с пожарната безопасност, контрола на хигиената и др., предупреди Стоян Зайков, директор на завода за каучук "Вулкан" в Ниш.
Светослав Павлов, директор за Сърбия на “Приста ойл”, обърна внимание, че на в Сърбия има над 100 български фирми. Той подчерта, че сърбите се отнасят нормално към българите, с уважение и това се дължи до голяма степен на православната вяра на двата народа, на църквата. Той сподели опита на няколко български фирми с бизнес в Сърбия, които са се опитали да регистрират бизнес форум в Сърбия още преди пет години, но се оказало, че според сръбските закони правителството дава разрешение за регистрация. По тази причина са регистрирали фондация “София” заедно с “Фикосота” и “Евромаркет”, “Приста ойл”.
Мениджърът на три фирми за преработка на плодове и зеленчуци Антон Вальосан сподели, че в Сърбия вече гледат с друго око на българите и е възможно да възникне напрежение.
Инвестиционнен бум в Сърбия
През 2006 – 2007 настъпи истински бум на българските инвестиции в Сърбия. Несъмнено най-големият инвеститор в Сърбия е Христо Ковачки – собственик на рудник “Ковин” (16, 1 млн. евро) в Крушевац и на завода за гуми “Траял” (12 млн. евро). Смята се, че той е собственик и на “Топлана” – Крушевац, консервна фабрика “Сърбиянка”, фабриката за хартия “Божо Томич” в Чачак, фирмите “Невена” – Лесковац, “Металац” Иваница, и “Вулкан” – Ниш.
В България Ковачки има много фирми в енергетиката – 7 въгледобивни дружества, четири топлофикации, един ТЕЦ, 21 магазина във веригата “Европа”, миналата година подкрепи създаването на бизнес партията ЛИДЕР.
Други крупни български инвеститори в Сърбия са “Валентин Захариев”, който притежава фирмата “Интерлеминд” и “Застава Ковачница”, а също и братята Бобокови, собственици на фирмата “Приста ойл”,. Българската фирма “Рубин” е закупила стъкларския завод в Парачин, а фирмата “Вили груп” инвестира в линия за сглобяване на телевизори в Димитровград.
Бизнесът става NGO
В новосъздадения форум все още няма представители на сръбския капитал. Според Алекс Бебов от Балканската консултантска компания, проблемът е в комуникацията е между българския бизнес и водещи сръбски политици.
Председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев препоръча правителството да направи спешни консултации с правителството на Сърбия, за да се създадат предпоставки да не се изострят икономическите отношения между двете държави. Появата на неформални бариери като спиране на товарни камиони по няколко дни косвено може да влияе на българската икономика.
На форума Ковачки изглеждаше притеснен от рисковете пред неговите големи инвестиции в Сърбия, бизнесът му там е за 100 млн. евро, заяви той за “Осерваторио”. Повечето мениджъри, учредили форума, управляват фирмите на Ковачки.
Магнатът не коментира колко точно могат да бъдат загубите му заради решението за признаване на Косово, нито дали ще иска компенсации от правителството на България, но ангажирането му със създаване на бизнес форум показва, че големият бизнесмен е готов да стане и NGO, само и само да спаси активите си.