Подписаните договори за четири мегапроекти и обсъждането на връщане на “арестуваните” български архиви от Русия са сред основните резултати от посещението на руския президент Владимир Путин в София (17-18 януари). Случайно или не, през януари България започна кампания на най-високо държавно ниво за повторното отваряне на 3-и и 4-и блок на АЕЦ “Козлодуй”, спрени в края на 2006 като част от ангажиментите на страната за членство в ЕС. Загриженост за преодоляване на надвисналата енергийна криза над страната или бизнес интереси, които ще доведат до конфронтация с ЕС, се крият зад кампанията за реанимиране на двата затворени блока в “Козлодуй”?

Отваряне на 3-и и 4-И блок на АЕЦ “Козлодуй”

В навечерието на визитата на Путин премиерът Сергей Станишев обяви, че България води преговори с британска и канадска компания да вземат на лизинг спрените 3-и и 4-и блок на АЕЦ срещу лобиране в държавите членки на ЕС за подкрепа на искането за повторното отваряне на двата малки реактора. Той обясни, че каузата е много трудна, защото 26 държави членки на ЕС трябва да преподпишат клаузата от договора за присъединяване на България към ЕС, отнасяща за затварянето ядрените реактори. Макар че още на другия ден Европейската комисия коментира, че въпросът с “Козлодуй” вече е приключен и дума не може да става за повторното отваряне на 3-и и 4-и блок, на 21 януари премиерът Станишев се включи в лансирането на кампанията “Искам светлина” за отваряне на 3-и и 4-и блок на “Козлодуй”, в която участваха не само управляващите, но и големи фирми от енергетиката. Правителството работи по всички възможни варианти за повторното отваряне на блоковете, възможно е да се организира национален референдум по въпроса, обяви премиерът. Бившият министър на икономиката Румен Овчаров дори предложи екстравагантен план правителството да задейства процедурите за пускане на блоковете зад гърба на Брюксел.
Президентът Георги Първанов, на свой ред, също се включи в кампанията. “Битката за повторното отваряне на 3-и и 4-и блок на АЕЦ “Козлодуй” не е самоцелна”, заяви той на 27 януари по време на дълга тричасова пресконференция по повод една година от втория си мандат. България е на път да възстанови ролята си на ключов фактор в енергетиката, подчерта президентът.

Интересен е въпросът защо българските управляващи се ангажират с каузата за защита на атомната централа, която преди присъединяването на София към ЕС беше смятана като изгубена и като евтин популизъм. Преди присъединяването на София към ЕС темата за защита на “Козлодуй” минаваше за популистка и непопулярна за българските политици. През 2005 година партията ВМРО организира граждански референдум, в който 837 хил. българи поискаха преразглеждане на въпроса със затварянето на “Козлодуй”. Тогава със защита на българската атомна централа се ангажира и националистическата партия “Атака”.

Лобизъм и бизнес интереси

Лобистки интереси прозират зад кампанията “Искам светлина”, коментира седмичникът “Капитал”. Основният спонсор е неправителствената организация БУЛАТОМ, в която членуват 52 фирми от енергетиката начело с най-големият играч – Богомил Манчев, собственик на групата “Риск инженеринг”, основен спонсор на кампанията. Други крупни компании освен АЕЦ “Козлодуй” са: “Енемона”, “Главболгарстрой”, “Заводски строежи” – Коолуй, “Тита консулт”, “Атоменргоремонт” на магната Христо Ковачки и др. Много от фирмите в БУЛАТОМ са сред бъдещите подизпълнители на строителството на нова атомна централа “Белене”. Те имат бизнес интерес да спечелят и други поръчки от ядрената енергетика, което ще стане, ако бъдат пуснати отново 3-и и 4-и блок на “Козлодуй”. Според седмичника една от версиите е, че шумът около АЕЦ “Козлодуй” се вдига като параван за сделката за АЕЦ “Белене”, при чието строителство ще се усвоят милиарди евро.

Изкуствен дефицит

Изявленията на управляващите за превръщане на България в енергиен център в региона и внушавания страх от режим на тока напомнят времето на комунизма и на изкуствения дефицит. Защото цифрите говорят друго. Спасителната операция залага на внушение за енергийна криза в България и в региона. “Капитал” цитира изследване на потреблението в региона, според което ток има, но няма достатъчно далекопроводи за пренос. България може да произведе много електричество – в страната има много ТЕЦ-ове и ВЕЦ-ове: ТЕЦ “Марица Изток 2” – 1450 MW , ТЕЦ “Марица Изток 3” – 840 MW, ТЕЦ “Варна” 1260 MW, ТЕЦ “Русе” – 110 MW , каскадата “Белмекен – Сестримо – Чаира” – 1599 MW, каскадата “Долна Арда” – 270 MW, каскадата “Батак” – 231 MW. Има проекти за нови мощности ТЕЦ и ВЕЦ. При оптимално натоварване на съществуващите мощности и по-правилно разпределяне на енергийните потоци в региона може да спестят 6,7 милиарда евро инвестиции в нови мощности. Според Феран Тараделас, говорител на еврокомисаря по енергетиката, в България няма енергиен недостиг, нито режим на тока, които да аргументират преразглеждане на решението. “Комисията много активно помага на България да развива нови енергийни мощности; дадохме стотици милиони евро на страната за нови капацитети, дадохме заем от "Евратом" увеличаване на мощността на 5 и 6 блок на "Козлодуй", дадохме зелена светлина на АЕЦ "Белене" и не поставяме пречки пред развитието на нова газова инфраструктура като "Южен поток". Комисията активно помага на България да развива нови енергийни мощности, от които се нуждае. Но не може да става въпрос за енергиен недостиг в България, никой не е останал без отопление и твърденията, че има енергийна криза заради затварянето на реакторите, за нас са неприемливи”, коментира Тараделас. За социолога Андрей Райчев кампанията прилича на експеримент: “Я да видим какво ще стане, ако плюем в лицето на европейците”.

Връщане на “арестуваните архиви”

Посещението на Путин в София освети проблема с връщане на българските архиви от 30-те и 40-те години на ХХ век, изнесени след Втората световна война в Русия. На пресконференцията руският президент Владимир Путин обясни, че българските институции не са изпратили писмено искане за връщане на документите. Русия е върнала на България голяма част от архивите през 1958 година, и макар че София е повдигнала въпроса за предаване на останалата част през 2004 година, все още няма изпратено писмено запитване. "Чакаме. Засега официално искане при нас не е постъпило, но ако постъпи, тази молба безусловно ще бъде разгледана в съответствие с действащото в Русия законодателство по най-доброжелателния начин", заяви Путин. Той уточни, че както и досега няма проблем с достъпа на български учени до този архив в Русия. През ноември 2007 фондация “Свободна и демократична България” започна инициатива за връщане на архивите в апел, в който те са наречени “арестувани”. Петицията е подписана от над 2400 граждани, сред които са изтъкнати интелектуалци, историци, правозащитници.

След влизането на съветските войски в България на 9 септември 1944, в Москва са били заведени на разпит регентите, премиерът Константин Муравиев и почти цялото тогавашно правителство, Богдан Филов, Иван Багрянов и принц Кирил. Взет е и архивът на властта. Никой не знае какъв е обемът на документите, защото няма опис. Говори се за 300 или 700 папки. Голяма част от тези архиви все още са в чували и сандъци, без архивни номера, е научил бившият български посланик в Москва Илиян Василев. Предстои експерти да опишат документите, които България си поиска от Русия, за да могат историците да осветлят събития и тайни от онова време. Някои историци са скептични. Според Веселин Методиев, депутат от опозицията и бивш шеф на архивите, в документите има скандални данни за опитите на Хитлер и Сталин да сключат договор за влизане в Тристранния пакт. За да прикрие тази истина, Русия едва ли ще ни върне архива, смята Методиев.