BalcaniCooperazione

sabato 04 luglio 2009 21:19

Osservatorio Caucaso


Osservatorio Balcani Traduzioni български
 

Богати и бедни

04.01.2008    Da Sofia, scrive Tanya Mangalakova
Българското общество вече не е безкласово.Класовото разслоение обаче ражда омраза към богатите. Половината българи искат национализация на капиталите на всички забогатели след 1989 година, а 40 % смятат, че всички, които имат над 1 млн. лева са за затвора.
Българското общество вече не е безкласово, 18 години след падането на комунизма в страната има шест групи според потреблението – заможни (8, 8 %); добре (15, 7 %); без големи материални притеснения (29, 2 %); материално притеснени (24, 9 %); бедни (19, 1%) и мизерстващи (2, 3%) – обявиха на 16 декември социолози, изследвали периода 1999 – 2007. Класовото разслоение обаче ражда омраза към богатите. Половината българи искат национализация на капиталите на всички забогатели след 1989 година, а 40 % смятат, че всички, които имат над 1 млн. лева в пари или имоти, са за затвора. Всеки трети българин (37, 9 %) иска да се върне старата система отпреди 1989 година. Дошъл ли е краят на прехода, имагинерна или реална е средната класа в България и на какво се дължи носталгията към социализма.

10% заможни

Кольо Колев, социолог и директор на агенция “Медиана”, осъществила проучването, смята, че за осем години крайната мизерия в България е намаляла седем пъти, а бедността – два пъти и половина. Безработицата намалява и се съсредоточава основно сред нискообразованите и нискоквалифицирани слоеве. Очертава се дефицит на квалифицирана работна ръка. Добре образованите, знаещите и умеещите вече са си добре платена работа. Според него в България вече се е появила и европейска средна класа. “За първи път от осем години насам 52 % от хората са над нивото на грижите за ежедневното оцеляване. 10 % от българското общество е в групата на заможните. Тези хора не са точно средна класа, а над нея. Говорим за хора, които през зимата ходят на ски, сменили са си мебелите си, имат нова дограма, нова къща или апартамент, карат ски в Алпите или събират тен в Гърция, притесняват се за издръжката на детето в Берн и Бон. Хората от групата на живеещите добре или не са отишли на почивка през последните сезони, или имат доходи, свързани с натуралното стопанство – например част от храната им се изпраща от село. Те ограничават потреблението си. В третата група са хора, които нямат проблеми с ежедневното потребление – да изпият питие с приятели, да си купят дрехи, обувки, да купят учебници на децата.”

Дотук всичко изглежда много добре, независимо от това, че хората се оплакват, че нищо не се е променило, коментира за “Осерваторио” Кольо Колев, като подчертава, че днес четири пъти повече хора ходят на зъболекар, два пъти и половина повече българи почиват на . “Сега близо 1 млн. българи псуват властта, това че нищо не се е оправило в кръчмата, в заведението, а не както преди – отвън”.

”Сива икономика” и инвестиции

От една страна, по улиците на големите градове е пълно с коли, българите купуват мобилни телефони, телевизори с LCD екран, перални, хладилници, каква ли не техника, което означава, че харчат доста пари. От друга страна, в провинцията има работни места, но със заплати около 200 – 300 лева месечно. Явно парите за увеличеното потребление идват от “сивата икономика”. Андрей Райчев, директор на социологическа агенция BBSS “Галъп”, не приема оплакванията за заплати от 300 лева и обяснява източниците на парите, създаващи голямото потребление. “Няма заплати от 300 лева. Реалният минимален доход е 400 – 500 лв. Не вярвайте на този гигантски хленч! В държавата има поне 30 % “сива икономика”, впрочем “сива икономика” има навсякъде в Европа - в Германия тя е 20 %, в Италия – 25 %. Вече няколко години имаме икономически ръст 6 %. Чуждестранните инвестиции са 4 – 5 милиарда годишно, друг източник на инвестиции са българските емигранти, работещи в чужбина – 1 милиард годишно.”

Има коментатори, които оспорват наличието на силна средна класа в България и смятат, че българското общество е олигархическо. Социологът Андрей Райчев нарича това “ала-бала”. Според него наличието на богати хора в страната не означава, че има олигархия: “Олигарх значи гигантска собственост, посягаща на властта. В България няма едър бизнес, няма едър капитал. Нашият модел е дребнобуржоазен, а не едробуржоазен. Това че дават рушвети от време навреме не прави богатите прави олигарси, рушвети се дават навсякъде.”

Назад към социялизма?!

Макар че стандартът на живот е нараснал, има голям хленч, че по-лошо никога не е било, че положението е катастрофално, признава Райчев. “Това е парадокс. Тези хора забравиха, че преди 10 години имаха 3 долара заплата, а преди 20 години се редяха на опашки за всичко. Същото е в Полша, Унгария и останалите бивши социалистически страни. Хората се сблъскват с класовото общество и понеже не са свикнали да виждат класи, това им се вижда върховна несправедливост. Този хленч ще продължи, докато умрат хората, за които естественото общество е безкласовото. При социализма имаше само 1 % връх, който беше ненавиждан, но беше само 1 %.”

Според изследването на “Медиана” през 2007 година всеки трети българин, (37, 9 %) иска да се върне старата система отпреди 1989, фенове на сегашния тип общество са само 28 %. По какво точно от социализма изпитват носталгия българите? Кольо Колев коментира, че това не е повик за пролетарска революция или олевяване на българите, а е неприемане на новото разслоено общество, на “хората над мен”. “Докато за личният успех заслугата е на самата личност, за неуспеха е виновна държавата, политиците, агентите на Държавна сигурност. Тези над мен не заслужават своето облагодетелствано положение, то по правило е резултат от мошеничество, кражба, нечисти сделки. Но тези под мен “заслужено” заемат своето положение – те са некадърни, без образование, за разлика от нас, които сме честни, трудови, кадърни, но сме ограбени от тези “отгоре”. Ако преходът в икономически смисъл е свършил, то преходът в смисъл на промяна на съзнанието ще се случи тепърва със смяна на поколенията”, обяснява Кольо Колев.

Андрей Райчев обяснява, че тези хора нямат намерение да възстановяват социализма, това не е носталгия, а ненавист към елита, която намира израз в радикални твърдения и мит за социализма, когато всичко е било прекрасно. Според него тези 40 % които смятат, че всички, които имат над 1 млн. лева в пари или имоти, са за затвора, е израз на класова агресия, на класова омраза.

Свършил ли е преходът?

От 3 – 4 години насам коментаторите на обществените процеси са се разделили на две групи в мнението си за края на прехода. Кръгът около социолога Андрей Райчев смята, той вече е свършил. Впрочем той самият е в групата на богатите българи - има печеливша социологическа агенция, собствена сграда в луксозен квартал в София, две списания. Критиците му напомнят, че преди 1989 е бил в коридорите на ЦК на БКП и кариерата му потвърждава правилото, че при демокрацията няма случай на беден висш функционер от социализма.

Най-голямата лъжа на прехода е, че преходът е приключил, според анкета на социологическа агенция “Алфа Рисърч” по поръчка на гражданска инициатива “Видовден”. Преходът не е завършил за 85 % от българите. Данните бяха представени по време на дебат "Състоял ли се е краят на прехода". 5% от българите нямат отговор на въпроса, а едва 10 % смятат, че той е приключил. "С идеологемата "преходът свърши", се запушват усти", коментира анализаторът Георги Лозанов. Според него аналитичното говорене по този въпрос е сменено от популизма. Соц. човекът се е счупил, но не негово място няма нова идентичност, а преходът ще свърши, когато това се случи.

per il lettore