България се договори с Ирак да получи 360 милиона щатски долара в брой през 2008 за погасяване на дълговете на арабската страна. Сумата е само 30 % от общия дълг на Ирак към България, който е 1,860 милиарда долара, и София опрощава останалата част. Споразумението с Ирак е одобрено от правителството в София на 8 ноември след двегодишни преговори. България е първата страна от Парижкия клуб на кредиторите, постигнала споразумение за уреждане на вземанията си чрез еднократно плащане в брой със следвоенен Ирак, заяви министърът на финансите Пламен Орешарски. Според него по-добре е да се вземат 360 милиона догодина, отколкото два пъти повече за 23 години – нещо проблематично при състоянието на тази арабска страна.

Много или малко са 360 милиона?

България получава 360 милиона долара срещу 3, 5 милиарда вземания според в. “Монитор” и в. “Сега”. Багдад не признава лихви в размер на 1, 8 милиарда долара, акцентира “Монитор”. Финансистите в София се разделиха на два лагера за това дали това е най-добрия начин на спазаряване на иракския дълг. Като добра новина определи сделката доц. Георги Генов, декан на Факултета по международна икономика и политика към Университета за национално и световно стопанство. Той напомни, че в миналото се е коментирало България да получи нефт от Ирак в замяна на дълга, но концесия така и не е договорена.
До свалянето на режима на Саддам Хюсеин от водената от САЩ коалиция, в която беше и България,. Ирак дължи 38, 9 милиарда долара на Парижкия клуб, в който членуват 19 държави, сред които са САЩ, Русия, Япония и страни от ЕС. В края на 2004 Ирак подписа меморандум с Парижкия клуб за намаляване на дълговете по схемата 80 % опрощаване и разсрочване за 23 години на останалите 20 % с 6-годишен гратисен период. Всъщност дългът на Ирак е около 12 % от Брутния вътрешен продукт на малка България, което я превръща в един от най-големите кредитори. Със споразумението за получаване на скромните 360 милиона долара стана ясно колко наивни са били надеждите за осребряване на подкрепата на България за водената от САЩ “коалиция на желаещите” във войната в Ирак. През 2003 София изпрати военни контингенти в Ирак. Милиардите от иракския дълг потънаха в пясъците заедно с гръмките обещания на депутата от царската партия НДСВ Соломон Паси, който беше външен министър по време на войната в Ирак и по онова време щедро обещаваше американска помощ за връщане на иракския дълг срещу български ангажимент в Ирак. Напразни са оказаха и гръмките обещания за добри печалби за български фирми, които щели да участват в следвоенното възстановяване на Ирак. Досега нито една българска фирма не участва в такива проекти. Равносметката е, че поддръжката на български военни контингенти в Ирак струва милиони на бедна и малка България, в която трудно се намират пари за добри заплати на учителите.

Депутатът от опозиционния Съюз на демократичните сили Мартин Димитров смята, че решението за иракския дълг е взето “на тъмно” от управляващите, че е неизгодно за страната и е трябвало да се реши в парламента.“Не бих казал, че това е изгодна сделка, защото правителството си връща 30 % от главницата, но като включим и лихвите, всъщност си връщаме 18 – 19 % от дълга. Подобни орязвания могат да си позволят страни като Великобритания и САЩ, но няма логика да го прави България”, заяви Димитров.
Бившият финансов министър Стоян Александров коментира, че “без благословията на САЩ никой не може да договори и лев с Ирак в момента.” Той напомни, че дългът е резултат от износ на оръжие за Ирак а финансовият свят има негативно отношение към подобни сделки и затова е трудно България да получи подкрепа. Финансистът смята, че при износа на оръжие България е получила големи печалби, понякога 200 – 300 % и в голяма степен страната си е взела парите чрез раздутите цени.

“Кинтекс” - продажби на креит, подаряване на оръжие

Огромните печалби от продажба на оръжие от комунистически режим на България всъщност са мит. В поредица от разследвания за икономическия крах на комунизма в. “Дневник” разкри, че българският военнопромишлен комплекс “Кинтекс” е сключвал договори за продажби на българско оръжие, но без да се плаща в брой. Ирак, Алжир, Иран и Либия са купували оръжие на кредит.
Дългът на Ирак към България е натрупан по време на “студената война”, когато двете страни са близки икономически партньори. Освен че изнася оръжие за Ирак, по времето на социализма чрез фирмата “Кинтекс” България играе важна роля в изграждане на инфраструктурата на страната, български инженери и лекари работят в Багдад.
По време на ирано-иракската война (1980 – 1988) настъпват драматични промени в продажбата на българско оръжие за Багдад. Българският износ за Ирак датира от 1976, като до 1980 средногодишният обем на продукцията, която Багдад купува, е между 15 и 20 милиона долара. До средата на 1983 плащането е в брой. После Ирак започва да купува оръжие от България на кредит. Натрупва се милирди долари дългове, непрекъснато разсрочвани. И така от 1986 година България е на загуба от производството и търговията с оръжия, която се трупа в отделна графа, наречена с термин, роден от комунистическото управление – дълг на трети страни към България. В края на режима този дълг вече е 1, 5 милиарда долара. Военно-промишленият комплекс на България работи на загуба и трупа огромни дългове, “бълва” оръжие, за което няма платежоспособни клиенти. Макар че най-голям длъжник е Ирак, въпреки това през 1988 България подарява на Багдад оръжие за над 200 милиона долара, което остава неплатено.

Пари за нищо или разумно инвестиране?

Макар и малка част от дължимото, 360 милиона долара са си 360 милиона долара. След огласяване на сделката за иракския дълг започна да се спори по какъв разумен начин могат да бъдат похарчени тези пари. В. “Труд” коментира, че тези пари е добре да бъдат инвестирани, а не похарчени за заплати и пенсии. Ежедневникът разви няколко идеи – това може да станат “пари за нищо”, ако се купят 3100 мерцедеса за парламента. Същевременно тази сума ще стигне да се раздадат по 64 лв на всеки българин, което несъмнено е популистки подход. Или пък 2, 3 милиона български пенсионери да получат по 208 лева “на калпак”. С тези милиони ще може да се построи инфраструктура и има няколко варианти – или да се довърши магистрала “Тракия” между Стара Загора и Карнобат, или да се направи покрит стадион в София, а защо не и да се направят тунели в Стара планина. Пари за нищо или глътка въздух за бюджета на бедна държава като България ще бъдат тези 360 милиона долара, тепърва ще видим.