На 24 септември учителите започнаха безсрочна стачка с искане за 100 % поетапно увеличение на заплатите в средното образование. Според синдикатите над 72 % от учителите в цялата страна стачкуват, в София - 65 % от училищата, в Бургаска област - 85 % от учебните заведения. На 25 септември се очаква още училища да се включат в протеста. Правителството защитава корпоративните интереси в образованието, заяви Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители. Защо и как се стигна до парализиране на средното образование.

На 15 септември новата учебна година беше открита с едночасова предупредителна стачка на учителите. Средната брутна заплата в бранша е около 444 лева (около 227 евро), но след облагане с данъци и осигуровки тези пари се стопяват до 300 лева (150 евро) на месец. Макар че премиерът Сергей Станишев обеща, че до края на 2008 брутната учителска заплата ще стане 560 лв., а през 2009 най-добрите учители ще получават по 920 лв., преподавателите не се отказват от протеста.

В навечерието на новата учебна година министърът на образованието и науката Даниел Вълчев заплаши с наказание директорите, които не открият учебната година. На другата сутрин, когато би първият учебен звънец, коментарите на учителите прозираше обида и огорчение. Мая Цветанова, председател на стачния комитет в 126 Основно училище “Петко Ю. Тодоров” в София, смята, че това е “пренебрежително, назидателно и снизходително отношение”. Тя работи като начален учител и е участвала в немалко протести. “Искаме 100 % увеличение на заплатите, което да е постепенно. Има излишък в бюджета и ние се борим за тези пари.”

Да оцелееш с 300 лева

По време на Възраждането през 18 век даскалът символизира просвещението и образованието е ценност за българите. През 17-е години преход от тоталитарна система към демокрация гилдията на учителите беше маргинализирана, а образованието девалвира. България е вече в Европейския съюз, а учителите се питат как да оцелеят като цените са нараснали с над 25 %, а заплатите им стоят по 300 лева. Някои от тях работят и на второ място. Учителката Д., която държи да остане анонимна, работи допълнително в частна фирма, където води счетоводството и документацията. Но Д. е извадила късмет, защото в много случаи единствената допълнителна работа, която могат да намерят учителите, е нискоквалифициран и нископлатен труд. Мнозина запълват дупките в бюджета си, като разчитат на парите на своите близки и роднини – съпрузи, родители, братя и сестри. Мая Цветанова прави едно просто сравнение с 1990 година, когато тя самата е започнала да работи като учител. Тогава тя е получавала 200 лв., увеличени след няколко месеца на 220 лв. От януари 2008 минималната заплата в България ще бъде 220 лв. “Значи аз работя за минималната заплата плюс 60 лева, тоест за 16 години моята заплата е нараснала само със 60 лева”, обяснява тя.

Симона Чемберска, преподавател по английски език в същото столично училище, е огорчена от настроенията в обществото срещу учителския труд. “По телевизиите виждам интервюта с хора, от които ми е болно, че те сякаш не разбират, че на държавата са нужни образовани хора. Вече не съм сигурна, че доброто образование е ценност в България. Искаме минимум, с който може да се живее – 700 лв. месечно, останалото може да бъде определяно с диференцирано заплащане. Аз получавам 313 заплата, имам 14 години трудов стаж. Живея с родителите ми и тримата оцеляваме много трудно”. Тя разказа как миналата година, когато участвала в международен проект и контактувала със свои колеги от чужбина, изпитала срам и неудобство да каже каква е заплатата й. “Нашите колеги бяха шокирани от това, че получавам 150 евро на месец. В Англия учителите получават хиляди паунда на месец и ме попитаха как оцелявам с толкова малко пари”.

В. “Политика” цитира доходите на учителите в Гърция – 12 555 евро годишно, в Германия – 37 350 евро, във Великобритания – 28 819 евро, около 17 500 евро в Италия. Ниското самочувствие и мизерното заплащане на българските учители са станали пословични за целите Балкани. Българските учители имат възможност да пътуват по различни проекти и да сравняват доходите си. В Сърбия и Македония, които не са член на ЕС, заплатите на учителите са почти двойно по-големи от българските. В никоя друга балканска страна шофьорите от градския транспорт не получават 32 % по-големи заплати от учителите.

Стачка на университетите

Университети също предупредиха, че ще стачкуват от 1 ноември, ако не получат гаранция за изплащане на пълната субсидия и двойно финансиране на един студент. Софийският университет, а също и още 13 държавни висши учебни заведения ще затворят врати заради невъзможност да изпълняват качествено дейността си. В исканията няма точка за по-високи заплати, а за увеличаване на издръжката на един студент, която сега е 720 лева годишно (370 евро). “Нацията се опростачва”, заяви ректорът на Алма матер проф. Боян Биолчев.
Думите на ректора на най-стария университет в България не са крайни. Преди лятото социолозите изнесоха данни за увеличаващия се брой на неграмотни младежи. 40 % от децата смятали четенето на книги за отживелица и не си спомнят кой е Бойчо Огнянов, един от главните персонажи в романа “Под игото” на патриарха на българската литература Иван Вазов. Но затова пък всички познавали Азис – популярен певец на чалга, и семейното му положение.

Учителят като образ на врага

Директорът на училището Росен Димитров не е настроен много оптимистично за успеха на учителския протест, защото министерството не е склонно да отстъпи. Както своите колеги, и той е огорчен от маргинализирането на учителите. “В обществото се налага образът на учителя като корумпирана, крайно изпаднала фигура, сочена с пръст, че само гледа как да дава частни уроци. Обиждат се и се подиграват на хората, които работят с децата. Като че ли нарочно се втълпява, че всички учители са лоши и в училищата се случват само лоши неща.” Той обяснява, че в училището се случват хубави неща – в Брюксел са изложени картини на деца от паралелките по изобразително изкуство, издаден е диск с изпълнения на пиано и цигулка на деца от музикалните паралелките, момчетата са спечелили купа по футбол за трето място в града. Директорът песимистично коментира бъдещето на образованието в България. “Не искам да съм привърженик на някаква теория на конспирацията, но в мен и в колегите ми се създава впечатлението, че нашите деца са прекалено умни и страните от ЕС се страхуват, че когато те отидат в техните университети, се класират в челните места, вземат награди и заемат работни места. Директивите сякаш са образованието да не е толкова добро, за да може българите да си остават в България”, коментира за “Осерваторио” Росен Димитров.