Фирма “Калинел” в старопланинския град Троян произвежда олекотени завивки и възглавници, които се продават в големите търговски вериги на цяла Европа, САЩ, Канада, Русия, Израел, Малайзия и Япония. Икономическата експанзия с марка “Калинел” може да се сравнява икономическия бум на турските и китайските производители в бранша. Марин Радевски, 49-годишният собственик на “Калинел”, е текстилен инженер, който в годините на българския преход към пазарно стопанство създава своя собствена фабрика за производство на олекотени завивки в родния си град Троян. В началото работят само 4 души, в края на 2000 – 19 работници, сега има 760 работника, от които 170 души са във фабриката в град Червен бряг. Фирмата “Икея” е голям клиент на “Калинел”, поръчва възглавници и олекотени завивки за магазините си по света, някои от които са в Азия.”Приятели ни се обадиха от Канада, че са си купили от нашите възглавници. На етикета пише “Икея” и по кодов номер се разбира, че това е нашата фирма. С “Кауфланд” и други търговски вериги по света работим по същия начин”, разказва Марин Радевски.

Каква е тайната на успеха на тази българска фирма, произвеждаща възглавници, които търговците в Западна Европа предпочитат пред евтините китайски? Каква е рецептата за икономическото чудо в малкия 23-хиляден град?

Тайната на успеха е в географския фактор. Когато заявката е получена в понеделник, артикулите са произведени за броени дни и цялата стока е готова и експедирана до петък. “По този начин сме по-конкурентни от китайците. Борим ги с времето, ние сме по-близо до пазарите. При нас една кола, особено сега, когато паднаха границите, стига най-много до 3 до всяка точка на Европа, включително и до Москва. Фирмата ни е по-известна в Европа, отколкото в България... Исках да купя нова машина за възглавници и се спрях на една европейска фирма. Трябваше да отида в Германия, за да видя как работи тази машина. Но моите партньори от Финландия ми се обадиха, че за съжаление една фирма в Германия не ме иска. Отговорът на немската фирма бил, че може да дойде всяка българска фирма, стига да не е “Калинел”. Нормално е да се страхуват, защото при нас една работна заплата е 10 пъти по-малка от тяхната”, разказва Марин Радевски.

Преди да направи своя собствена фабрика, той работи като началник на производство в държавното предприятие за текстил в Троян “Витекс”. През 1993 г. и се впуска в частния бизнес. Първоначалното натрупване на капитал става с търговия с Русия и Македония. Търговията му се сторила “сладка и ленива работа”, но като човек с голям опит в текстила Марин Радевски решава да започне собствено производство. В началото започва да произвежда само полиестерна вата. Един ден, разхождайки се с дъщеря си на една поляна над Троян, на която имало само сметище, решава, че това е хубаво място за фабрика. Започва да строи и така се ражда фабриката.

В Троян безработица няма, това чувам почти на всяка крачка в града. Докато едни твърдят, че работа няма само за мързеливите, изтъквайки, че Троян привлича работна ръка и от други краища на България, други спорят, че добре заплатени са само ограничен кръг от топ мениджъри, че работа има, но само за нискоквалифицирана работна ръка, за гастарбайтери. В Троян се наблюдава икономически бум на малкия и средния бизнес. Местните хора са предприемчиви и са се ориентирали към традиционно производство на мебели, на типичната троянска керамика (рисувана на ръка, с капки) и туризъм. В града и околните села има стотици малки цехове за мебели и грънци. Туризмът е довел и до бум в строителството. Цените на жилищата са много високи, като в някои софийски квартали, търсенето на жилища под наем е голямо, няма свободни квартира. Една малка стая се дава под наем за 200 лева месечно, колкото в столицата София.

“Калинел” на практика е най-голямата фирма в града, която дава препитание на много троянчани, и затова питам собственика защо в този град няма безработица. Работниците в “Калинел” получават средно заплата към 480 лв. на месец, която от един месец е увеличена със задна дата на около 600 лв. Поощрението увеличава производителността на труда още в часа, когато работниците научават новината за повишението.“Щом разбраха това, в момента работниците се скъсват от работа.”
За българина купуването на собствено жилище е от особено значение. Марин Радевски знае това и поощрява най-съвестните си служители, като гарантира пред банките да получат кредит с изгодна лихва от 7 %:“Аз се обаждам на банкера и казвам, че познавам добре човека и той ще върне кредита. Разбира се, не гарантирам за всеки. Сега вече жена ми казва тези неща от мое име.”

В местния троянски диалект думата “полендак” означава човек от полето и има пренебрежителен смисъл – смотан човек без инициативност. Марин Радевски смята, че борбата с по-суровите условия в планината са се превърнали в предимство за троянци. Троянецът се занимава с много неща, за да оцелее. Така в борбата за оцеляване се ражда и красивата троянска керамика, която някога се е правила в почти всяка къща.“В миналото един наш човек, за да храни семейството си, отглеждал на малката си нива картофи, жито, просо, гледал е животни. Дядо ми е бил и грънчар – през зимата правил грънци, я през лятото ги продавал по полето– пълни два пъти едно гърне с жито и го продава на “полендаците”, които произвеждали много жито. По този начин са се препитавали всички троянци. Освен това са варили ракия, която продавали по същия начин.”

Този човек, който с оживление говори за инвестиции в милиони, за новите машини във фабриката си, за живия контакт с работниците си. И той като повечето българи държи много на децата си и в хода на срещата ни споменава на няколко пъти с гордост двете си деца, защото “и за мен като за всеки родител децата са най-значимото богатство”. Успехът за него не се измерва в луксозна кола и подчертава, че няма такава и че живее в апартамент от само 56 кв. метра със семейството си, няма вила и ходи веднъж годишно на почивка, напоследък в чужбина, “защото е по-евтино”. За него говорят с голямо уважение като един от най-големите дарители на общината, на местния музей на занаятите, на църквата. Той самият обаче подчерта, че не обича да хвърля парите си на вятъра. Изтъкна с гордост, че тази година на изложението за текстил в Мюнхен лично е завел 16 души от фирмата, всички инженери видели последния хит при машините за текстил.

В офиса на “Калинел” има диаграми и графики, от които веднага се вижда, че фирмата е в експанзия, с всяка изминала година производството и новите пазари нарастват, търсят се нови подизпълнители. Марин Радевски смята, че проблемът за миграцията на младите хора във високоразвитите страни трябва да се реши с различен подход. Не ние трябва да ходим в Европа или Америка, а трябва да пренесем Америка и Европа в България и аз се стремя да го правя, колкото ми позволяват силите, като произвеждам стоки с европейско качество. Не става от днес за утре, но ако не си го направим ние самите, няма кой да дойде отвън да ни го направи.”