Брак по български

Патриархалното семейство в България вече може да се намери само в художествената литература. В днешно време 65, 7 % от българите приемат съжителството без брак, младите възприемат брака като отживяла институция. През 2006 година 50, 8 % от родените деца са извънбрачни. Рушат се семейни ценности и вековни български традиции, предавани от поколение на поколение. Това се случва в условията на ниска раждаемост, отрицателен естествен прираст и демографска криза, констатира проучването “Семейството, отговорното родителство и равните възможности между половете” на Икономическия и социален съвет, огласено в края на месец май. Становището е изготвено от екип от социолози и представители на неправителствения сектор. Бракът и децата са станали лукс, който не всеки може да си позволи, ако има чувство за отговорност. Съвременните българи се женят по-късно, мъжете - на 29, 3 години, жените – на 25, 9. Раждането на децата се отлага във времето. Свободното съжителство на семейни начала без брак се одобрява от 48, 4 % от българите. Същевременно 94 % смятат, че за да расте детето щастливо, то се нуждае от дом, в който има и баща, и майка. През 2006 са сключени 32 773 брака, което е със 728 по-малко от предишната година. Същата година броят на разводите е 14 828, приблизително колкото предишната година.

Семейството и децата са лукс

Кризата в българското семейство е заради ниския жизнен стандарт на семействата, както и модерните практики на съжителство без брак сред младите хора, смята Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители, която е изготвила становището. “Двойките, които живеят на семейни начала без брак, се страхуват да имат второ дете, защото не са сигурни дали връзката им е устойчива. Освен това се страхуват да не опропастят кариерата си“, разказва за “Осерваторио” Янка Такева. “Един от ефектите на свободното съжителство е, че се губи традицията и връзката между поколенията, което може да доведе до отчуждаването на хората. Няма връзката между бабата, дядото и внучето”.
България се нуждае от държавна институция, която да решава проблемите на семейството, децата и доброто родителство, така както е в Белгия и Франция, смята Янка Такева. Идеята за създаване на ново министерство беше отхвърлена. А депутатите в парламента не подкрепиха законопроект за равните възможности между половете. “С насмешка и на границата на цинизъм този закон бе отхвърлен на първо четене от мъжете депутати”, разказва Такева и изтъква факта, че жената, която е глава на домакинството, е два пъти и половина по-бедна от мъжа в същото положение. Българската жена не е равноправна на пазара на труда, тя много по-трудно от европейската съчетава професионалния, частния и семейния живот.

“Съжителство без брак = прелюбодейство”

В провинцията картината не е по-различна от тази в София. И в по-малките градове има демографска криза, миграция. Но колкото по-малко е населеното място, сякаш намалява броят на съжителството без брак. В неделя отец Делчо Минкин кръщава две малки момчета – Владимир и Делислав, в черквата “Всих светих” в центъра на старопланинския град Тетевен. “У нас съвместното съжителство без граждански или църковен брак е прелюбодейство в християнския смисъл на думата. Всичко това зависи от законите. Ако те са като преди и са против незаконен живот, нямаше да се получи така. Нашата свобода в тази лъжедемокрация е слободия”, казва за “Осерваторио” отец Делчо. Той отговаря и за черквата в близкото село Гложен. “По селата е трагедия, няма деца. В Гложен няма раждаемост, на година има покръстване на 1 – 2 дечица в храма и 25 – 30 покойници. В Тетевен също няма много младежи. Хората не смеят да се женят, възпира ги икономическият стрес”, разсъждава на глас отец Делчо.

Найденови

Картината на три и повече деца повечето хора в България свързват с многобройните семейства на ромите. Интелектуалците масово имат или само по едно дете, или съжителстват, но без деца. Боряна и Николай Найденови от София са от рядката порода на интелектуалци с многобройна челяд, които пазят семейните традиции. “Бяхме решили да спрем след третото дете, но стана така, че забременях и решихме че “където са 3, там и 4 деца “, се шегува младата 32-годишна Боряна, която работи като диригент на църковен хор. Бащата Николай, който е преподавател по политология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, подканя приятелите си да следват примера и да спомогнат за намаляване на демографския проблем . Той не приема като извинение липсата на пари. Преди 3 години тогавашния кмет Стефан Софиянски одобрява молбата на Найденови да направят замяна на апартамента си за по-голям плюс една гарсониера. “И това не беше приумица или лукс. Гарсониерата беше особено нужда, за да може там да се настани най-важният човек – бабата, без която няма как да гледам децата”, разказва Боряна. В българско общество бабата е най-важният човек и има статут на институция. Именно благодарение на бабите са отгледани децата на българите през патриархалното общество, а през комунизма работещите майки правеха кариера и раждаха деца, защото бабите се грижеха за внучетата си. Днес много баби вече пътуват по света, за да гледат децата на своите деца емигранти – в САЩ, Канада и Западна Европа.

Началото на края на демографската криза

Усещането по улиците напоследък е, че всяка втора жена е бременна и сякаш България изживява своя “бейби бум”, пише седмичникът “Капитал”. През 2006 е имало най-много родени деца. Това са 2903 бебета повече сравнение с 2005 година, но все пак 46 365 по-малко сравнение с 1988. Дали това е показател за краят на демографската криза? Волфганг Луц, професор по демография и социална статистика във Виенския институт, смята, че 4 % скок в раждаемостта за една година въобще не е достатъчен да обърне тенденцията на отрицателен прираст. Напоследък Социалното министерство осъществи нови практики и политики за насърчаването на раждаемостта. От януари 2007 платеният отпуск вече е 315 дни. Майките получават 90 % от заплатата, върху която са се осигурявали поне 6 месеца. Има възможност бащата или роднини по пряка линия да вземат майчинството, създадоха се възможности за поддържаща квалификация на младите майки. От началото на тази година действа програмата “В подкрепа на майчинството”, която помага за осигуряване на бавачка, ако след навършване на 9-месечна възраст на бебето майката се върне на работа. Детегледачката трябва да е регистрирана като безработна, тя получава минималната работна заплата от държавата, докато детето стане на 2 годинки. Месечните помощи за завършване за дете до завършване на средно образование са в размер на 18 лева, само при условие, че средният доход на месец на член от семейството е по-малък от 220 лв. От 2005 бяха въведени някои елементи на семейното подоходно облагане. От годишната данъчна основа се приспада определена сума според броя на децата в семейството –при едно дете – 420 лв., при две деца – 840 лв., а при три и повече деца – 1260 лв. Но всички тези мерки са прекалено отскоро, за да дадат резултат, който да бъде отчетен от социолозите и демографите, така че е рано да се види началото на края на демографската криза.